Оста черва-сърце-мозък е интердисциплинарна изследователска област, която проучва взаимовръзката между тези три жизненоважни органни системи. Здравето на един от тези органи оказва значително въздействие върху останалите, а механизмът, който стои зад това взаимодействие, е сложно взаимодействие на химични, нервни и имунологични сигнали. Връзката ясно показва, че тялото е интегрирано цяло, в което всички части са тясно свързани помежду си.
Червата често се наричат "втори мозък", тъй като имат собствена нервна система - чревната нервна система (ЧНС). Тази мрежа се състои от около 100 милиона неврона - повече от гръбначния мозък - и може да функционира независимо от мозъка. Освен това има и чревен микробиом - огромна общност от микроорганизми, които живеят в храносмилателния тракт.
Микробиомът е отговорен не само за храносмилането, но и за регулирането на имунната система, производството на невротрансмитери и контрола на възпаленията. Милиарди микроорганизми, включително бактерии, гъбички и вируси, образуват екосистема, която оказва влияние върху целия организъм.
Блуждаещият нерв играе основна роля в комуникацията между червата и мозъка. Този десети черепен нерв се простира от мозъчния ствол до коремната кухина и непрекъснато предава сигнали в двете посоки. В случай на нарушения в червата, като например дисбиоза или възпаление, чрез блуждаещия нерв се предават сигнали към мозъка, което може да доведе до разстройства на настроението, депресия или дори до когнитивни нарушения.
Д-р Майкъл Гершон, създателят на термина "втори мозък", обяснява:
"Чревният тракт има забележителна автономност и огромно количество невронни ресурси. Чревната нервна система има потенциала да влияе на емоциите ни и да формира здравето на мозъка."
Чревният тракт и сърцето са свързани чрез системното регулиране на възпалението. Нарушената чревна бариера, известна още като "пропускливи черва", позволява на вредни бактерии и токсини да навлязат в кръвния поток. Тези токсини могат да предизвикат възпалителна реакция в цялото тяло, което се отразява и на здравето на сърцето.
Някои чревни бактерии произвеждат триметиламин (TMA), който се превръща в триметиламин N-оксид (TMAO) в черния дроб. Проучванията показват, че повишените нива на ТМАО са свързани с по-висок риск от инфаркти, инсулти и атеросклероза.
Д-р Стенли Хейзън, водещ изследовател в тази област, обяснява:
"Микробиомът оказва силно влияние върху сърдечносъдовата система и целенасоченото модулиране на чревните бактерии може да бъде обещаващ начин за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания."
Връзката между червата и мозъка се осъществява чрез нервната система (особено блуждаещия нерв), ендокринната система и имунната система. Дисбиозата може да наруши баланса на невротрансмитерите, произвеждани в червата. Това може да увеличи риска от неврологични и психиатрични разстройства.
Д-р Джон Крайън, водещ експерт в областта на изследванията на микробиома, подчертава:
"Микробиомът има огромно влияние върху мозъка и психиката ни. Изследванията на оста черва-мозък ни показват, че можем да повлияем на психичното здраве, като манипулираме микробиома."
Сърцето и мозъкът комуникират чрез автономната нервна система. Стресът и емоциите играят решаваща роля за здравето на сърцето. Хроничният стрес активира оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза (ос HPA) и увеличава отделянето на кортизол, т.нар. хормон на стреса.
Д-р Дийн Орниш, пионер в изследванията на сърдечното здраве, обяснява:
"Любовта и интимността са мощни средства за лечение. Това, което наистина подхранва сърцето и мозъка, не е просто лекарство или операция, а живот, изпълнен с връзка - с другите, със себе си и с по-висша реалност."
Изследванията на оста черва-сърце-мозък показват колко важен е здравословният начин на живот за насърчаване на взаимодействието между тези три органни системи.
Средиземноморската диета, която е богата на зеленчуци, плодове, ядки, пълнозърнести продукти, здравословни мазнини (като зехтин) и риба, е доказано много полезна за микробиома. Тя стимулира разпространението на полезни бактерии, които произвеждат късоверижни мастни киселини, които имат противовъзпалителен ефект и поддържат здрава чревна бариера.
Д-р Елизабет Блекбърн, носителка на Нобелова награда за изследванията си върху теломерите, казва:
"Това, което поддържа клетките ни здрави, е не само здравословното хранене и физическите упражнения, но и намаляването на стреса. Разбирането на микробиома и връзката му с мозъка и сърцето може да бъде бъдещето на превантивната медицина."
Оста черва-сърце-мозък илюстрира колко тясно са свързани помежду си и колко силно си влияят една на друга. Здравословният начин на живот, който насърчава здравето на червата, може значително да намали риска от сърдечносъдови и неврологични заболявания.
Науката ни показва, че можем да подобрим физическото и психическото си здраве чрез съзнателно хранене, упражнения, намаляване на стреса и грижа за микробиома си. Този цялостен подход допринася не само за по-здраво тяло, но и за по-балансиран ум и по-щастлив живот.