Хилдегард фон Бинген (1098-1179, мистика и музика)
Немският мистик и композитор смята, че сърцето е седалище на душата и източник на божествено вдъхновение. В своите текстове и песни тя подчертава значението на сърцето за духовното здраве и връзката с Бога.

Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832 г., литература)
Гьоте използва сърцето в своите произведения, за да символизира човешките чувства и страсти. В "Тъгите на младия Вертер" сърцето символизира силното емоционално преживяване на главния герой.

Емили Дикинсън (1830-1886, поезия)
Американската поетеса често използва сърцето като метафора за вътрешните състояния и емоционалната дълбочина. В стиховете си тя изследва сложността на човешкото сърце и неговите тайни.

Винсент ван Гог (1853-1890, Живопис)
Ван Гог смята сърцето за източник на артистична страст. Наситените му цветове и мазки на четката отразяват емоционалната дълбочина, която той свързва със сърцето.

Махатма Ганди (1869-1948 г., политика и духовност)
Ганди подчертава значението на сърцето в практикуването на ахимса (ненасилие) и сатяграха (придържане към истината). За него чистото сърце е от съществено значение за моралното поведение и духовната чистота.

Антони Гауди (1852-1926 г., архитектура)
Каталунският архитект интегрира органични форми в своите проекти, като сърцето служи като символ на живота и жизнеността. Неговите творби, като Саграда Фамилия, отразяват тази символика.

Райнер Мария Рилке (1875-1926, литература)
Австрийският поет вижда сърцето като център на човешкото съществуване и източник на художествено вдъхновение. В своите "Дуински елегии" той тематизира дълбините на човешкото сърце.

Пабло Неруда (1904-1973, поезия)
Чилийският поет използва сърцето като символ на любовта и страстта. В любовните му стихотворения сърцето често е в центъра на силни емоционални преживявания.

Салвадор Дали (1904-1989, сюрреализъм)
Испанският художник включва сърцето в сюрреалистичните си творби като символ на желанието и подсъзнанието. Картините му често показват изкривени форми на сърце, които имат дълбоко психологическо значение.

Мая Анджелоу (1928-2014 г., литература и граждански права)
Американската писателка и активистка набляга на силата на сърцето пред лицето на изпитанията. В нейните автобиографични творби и стихотворения сърцето символизира устойчивост и състрадание

Руми (1207-1273, суфизъм)
За суфисткия поет Руми сърцето е огледало, което отразява божествената светлина. Той описва сърцето като врата към любовта и мъдростта, която свързва човека с Бога.

Леонардо да Винчи (1452-1519 г., изкуство и наука)
Да Винчи смята сърцето за център на живота и извършва новаторски анатомични изследвания. За него сърцето е не само физически орган, но и символ на човешката жизненост и сила.

Блез Паскал (1623-1662 г., математика и философия)
Паскал подчертава интуитивната мъдрост на сърцето в известното си изречение: "Сърцето има своите причини, които умът не знае."

Уилям Шекспир (1564-1616, литература)
Шекспир често тематизира сърцето в своите драми като място на страстта, любовта и вътрешния конфликт. За него то е метафора на сложните човешки емоции.

Лудвиг ван Бетховен (1770-1827, музика)
Бетховен смята музиката за език на сърцето. Композициите му изразяват дълбоки емоции и вътрешни борби, които показват сърцето като източник на вдъхновение.

Рабиндранат Тагор (1861-1941 г., литература и духовност)
Тагор, индийски поет и философ, разглежда сърцето като място на единство между човека и вселената. За него сърцето е канал за любовта, поезията и божествената истина.

Карл Густав Юнг (1875-1961, психология)
Юнг смята сърцето за символ на интеграцията на съзнанието и несъзнаваното. За него то представлява сърцевината на душата и процеса на индивидуализация.

Майка Тереза (1910-1997 г., хуманитаристика)
Майка Тереза виждаше сърцето като център на безкористността и благотворителността. За нея сърцето е мястото, където божествената любов влиза в действие.

Фрида Кало (1907-1954, изкуство)
Кало често изобразява сърцето в картините си, за да изрази емоционални рани и духовна сила. За нея сърцето е било символ на болката и устойчивостта.

Екхарт Толе (1948 г. - сега, духовност)
Толе описва сърцето като място на присъствие и връзка с висшия Аз. За него сърцето е ключът към преживяването на вътрешен мир и просветление.