Ролята на сърцето е дълбоко вкоренена и значима тема в литературата през вековете. От древната философия до съвременната неврология сърцето играе централна роля като метафизичен център на човешкото същество, като източник на любовта и като символ на връзката между тялото, ума и душата. Докато ранните мистични и философски произведения описват сърцето като метафора на духовните преживявания и емоции, съвременната неврология и психология започнаха да изследват биохимичната и невронната основа на тези връзки.
Днес ние разбираме сърцето не само като физически орган, но и като емоционален център, който играе решаваща роля за нашето благополучие. Между сърцето, мозъка и червата съществува силно взаимодействие, което оказва значително влияние върху нашето психическо и физическо благополучие. Литературните и научните произведения показват, че сърцето е съществена връзка между тялото и ума - символ и физиологичен център, който обхваща човешкия опит в цялата му дълбочина.