🧡 Сърцето в персийския суфизъм - Анри Корбин

В творчеството на френския философ, иранист и изследовател на мистицизма Анри Корбин сърцето (qalb) играе централна роля. Интерпретацията му не се основава на собствената му спекулативна философия, а на десетилетия изследвания в областта на ислямския мистицизъм, по-специално на персийската шиитско-суфистка традиция. Основните му източници са трудовете на Сухраварди (XII в.)основател на философията на светлината (Ishrāq), и Ибн ʿАраби (1165-1240)велик андалуски суфийски мистик. По-късно шиитски теософи като Mullā Ṣadrā и Qāḍī Saʿīd Qummī характеризира неговата гледна точка.

Въображаемият свят (ʿālam al-mithāl)

Корбин описва сърцето като орган, който осигурява достъп до ʿālam al-mithāl въображаемия свят. Този термин идва от ислямската философия, по-специално от Сухраварди, и се отнася до междинна реалност, която не е нито чисто физическа, нито чисто духовна. Тя е онтологично реаленно може да бъде преживяно само чрез вътрешно, пречистено виждане. Този свят е домът на Ангелски същества, архетипни образи, фигури от светлина и духовни видения.

Сърцето като орган на богомилството

Според Корбин сърцето не е просто емоционален център, а духовен орган на познаниетокоято е в състояние да получава божествени откровения - т.нар. Теофании. Тези теофании са Оформяне на светлинатачрез която божественото се разкрива, персонализира се и се явява като партньор в диалога. Сърцето не е пасивно: то трябва да пречистени, чувствителни и будни да се направи, за да може да се възприемат тези откровения.

Огледалният характер на сърцето

В много суфистки текстове сърцето е описано като Огледало описани. Ибн Араби твърди, че сърцето е единственият орган, в който могат да се отразят божествените имена. Това огледало обаче е податливо на "ръжда" - т.е. на духовна двусмисленост, заплетеност на егото и емоционални сътресения. Практиката на суфизма се състои в преобразяването на това огледало чрез отдаденост (islām), памет (дхикр) и съзерцателно виждане (mushāhada), докато сърцето отново стане прозрачно за божествената светлина.

Любовта като сила на познанието

За Корбин сърцето е не само огледало, но и мястото на божествената любов. Тази любов (maḥabba) не е емоционална в съвременния смисъл на думата, а трансцендентна сила, която Признаване и признаване между човека и Бога на първо място. В това отношение той следва Ибн ʿАраби, за когото любовта е "причината за сътворението на света". По този начин сърцето се превръща в резонансна камера, в която Любов, осъзнаване и светлина среща.

Заключение: Сърцето като праг между световете

За Корбин сърцето е мистичното място, където разделението между субект и обект, между този и онзи свят, между видимото и невидимото е премахнато. То е:

"Сърцето е органът, чрез който човек получава реалността на духовния свят - и самото то се превръща в място, където тази реалност може да бъде разкрита." - Анри Корбин

Тази представа за сърцето не е просто символика, а конкретно пространство на преживяване - и същевременно призив към вътрешно обучение, към пречистване на сърцето, за да може то да бъде Обиталище на божественото присъствие могат да бъдат реализирани.